Парламентарната демокрация и Българското общество.

Днес сме членове на ЕС и НАТО. Имаме парламентарна демокрация, пазарна икономика, свобода на словото, свобода на движение и въобще неща за които преди казвахме, онези на запад. Днес сме на запад, но с по нисък жизнен стандарт. Толкова по нисък, колкото по късно сме влезли там. Но нещо не върви. За всички тези неща, ако ги поискаш официално преди по мое време режеха косите, а по преди са вкарвали в лагери. Мнозина са загубили живота си само защото са дръзнали да мечтаят за това. Но днес, когато това е реалност няма ентусиазъм. По скоро недоволство, носталгия по онова време, фасадни политически партии обявили се за леви, десни, центристки и не знам си какви, но готови на всякакви коалиции и навсякъде и с всеки само заради властта. Но не в името на програмни компромиси, а на черпене ресурсите на управление. Това е то клиентелата. Корупция в политиката в обществото, нрави на дребна хитрост и безчестие, чалга култура и шестващо елементарно и неподплатено самочувствие. И все по малко желание от хората да гласуват. Все по малко хора се интересуват от политика. Партиите са неразличими. Различията се свеждат и възприемат на дребно битово ниво. Това е България днес. Дори да не съм точен, нещо подобно. И доказателството е налице. На последно място в ЕС. Да казах, че е реално стандарта да е по нисък от онези от преди. Но не би трябвало да сме след всички. А сме. И това общество ние сме си го направили. И защо. Аз мисля, но не съм сигурен, че може би осонвната прична се корени в неподготвеността на обществото за това. И в това, че му беше подарено от международни фактори. Стечение на обсоятелствата. А това за което не си пролял пот е логично и да не го цениш. Дори на подсъзнателно ниво. Та разговорът за политика трябва да почне от тук. От анализиране и то задълбочено. И чак тогава след изясняванета на нещата да се прави нещо. Партия или друго. Времето само ще покаже. И разговорът за ДСБ и която и да е партия е само част от този големия разговор за обществото в България днес.

Има едно нещо, според мен основно, което българина като индивид и като общество не направи. Нещото, което превърна Германия и Франция (примерно) в световни сили след войната. Това е трудът, който хората не положиха и в личен, и в обществен план. Тези ,които го положиха пък, се оставиха да бъдат ограбени от клиентелат. Не създадоха адекватни структури в самото общество, за да може то да комуникира, без посредничеството на политиците, които от своя страна узурпираха говоренето, всички знаем с какви последствия.
Това неистово желание за работа, лична жертва, лишения, присъщи за западняците в България се превъплъти в свободия, превърнахме се в развързани бесни кучета, които хапят всчки, които не са от тяхната глутница. Омраза към ближния, мързел, егоизъм са трите основни бича на Българския преход.
Не мога да кажа: "моментът е дoшъл", нито "вече е късно", нито "още е рано", за това си прав, само времето ще покаже.
Но мисля, че трябва отсега да се работи, тъкмо срещу тези три бича. Да се научим да оценяваме, както чуждо мнение, така и чуждите успехи. Да работим усилено, както за личното, така и за общественото благополучие.
Именно затова бях писал в другия форум, че "целева група", са всички свободно мислещи, толерантни хора, независимо от политически убеждения, пол, вяра, етнос.
Усещам, че в обществото има големи групи, които жадуват за нормално общуване, за лимитиране на чалгаджийницата, която живеем. И те нямат място за изразяване. Това трябва да им дадем.
Пример за това желание, бяха екопротестите това лято. Ето, че младежта не е толкова пасивна, колкото се казва. Не знам обаче някой от вас успя ли да отиде, но нямаше никаква организация. Бил съм (свидетел) на протести на запад, и то на млади хорапод 20, и там организацията е просто умопомрачаваща. Нашите дори един мегафон не бяха осугурили...
А разговора за ДСб е както за всяка друга партия, зависи от членовете да вземат нещата в свои ръце и да откажат да бъдат манипулирани, както се случва по косвен начин- не ходят да гласуват.

Дискусийте в ДСБ са почти забранени. Разговор няма как да се случи. Знаете какво / и на кого/ е решението във Велинград- "няма да се занимаваме с проблемите си ". Постна го Мима. Решението е на апарата. Апартът, избирателно подбран / много добре охарактеризиран от Демократ/ е коренът на злото. Нищо не би се получило, ако не се намери форма на общуване между членовете. Да подготвим база данни и предизвикаме национална дискусия / не събрание/ по желание. Много сме ще успеем.

Преди няколко години в Германия, мисля че беше шефа на централната банка се принуди да подаде оставка. По причина, че си беше позволил да отиде със семейството си на почивка със средства дадени от такъв източник който би могъл да предизвика конфликт на интереси. Обществото реагира веднага, стана скандал и той напусна. Така мисля, че ще се случи във всяка от старите демокрации в Европа. И в повечето от новите. У нас как е?
- По времена мандата на ОДС такива като Бисеров, Цонев и сие си правят каквото си искат. Обществото не реагира с изключение на онези медии които искат да ударят лично Костов.
- Милен Велчев е уловен в яхтения скандал. Реакция нула. Пълен мандат.
- Същия прави някакви операции с външния дълг в резултат на което страната губи милиони. Реакция нула.
- Ахмет Доган открито заявява, че партията му има обръч от фирми. Реакция нула. По скоро става герой.
- Министър на вътрешните работи става Румен Петков. Срещу него има дело за хулиганство и побой над полицай от което го е спасил само депутатския имунитет.
- Символът на корупцията с усмихнато лице Стефан Софиянски не е в затвора след всички длавери. Той отново е избран за депутат и беше дори Евродепутат. Делата срущу него са само за парлама.
- Симеон Сакскобурготски взе имоти част от които не негови по силата на обстоятелството, че беше начело на правителството. И за награда неговата партия е втори мандат управляваща.
- Обстоятелството, че доказан сътрудник на ДС Георги Първанов с псевдоним Гоце става за втори мандат президент не предизвиква особенна драма.
- Никола Филчев, човек с психични отклонения бише избран и изкара пълен мандат като главен прокурор. И за награда беше пратен за посланник.

Разбира се примерите са много повече. Тук давам само част от тях. но изводът е, че у нас гражданско общество няма. Или почти няма. Не знам какво трябва да се направи, но до тогава няма да има нормален политически живот и нормални политически партии.

Така е. Тук не е като яйцето и кокошката: знае се кое е първо, за да има реална демокрация и това е гражданското общество.

СВОБОДЕН написа:Разбира се примерите са много повече. Тук давам само част от тях. но изводът е, че у нас гражданско общество няма. Или почти няма. Не знам какво трябва да се направи, но до тогава няма да има нормален политически живот и нормални политически партии.

Понякога, когато "другият" Яни ме победи, стигам до твоя извод - няма да се оправят нещата. Като че ли етносът ни не е организиран в държава, камо ли пък в гражданско общество. Много съм впечатлен от интервюто с Харлан Александров в "Гласове". Няма ли някой да я постне тук да я коментираме ? Прогнозата му е интресна.
П.П. Свободен, ако влизаш в другия форум, моля те виж какво се е случило. Бях отстранен до 17.01.08, после върнат, сега пък отстранен до 19.01. !?. Нещо съм сгафил ли ?

Не разбрах какво си сгафил. Може би това, че мислиш?

Ние, българите, вие, българите, те българите...
Аве ИВАНОВА разговаря с Харалан АЛЕКСАНДРОВ
Вестник Гласове

Възможно ли е човек да постигне някаква хармония със себе си и със света, колкото и относителна да е, без да излезе от себе си? В смисъл, ако не открие или не си измисли смисъл извън личното си добруване, постижимо ли е усещането за щастие?

­ Абсолютно категорично е установено, че ключова характеристика на индивидуалното благополучие е принадлежността към морална общност, усещането, че си ангажиран с нещо отвъд тебе, което придава социален смисъл на съществуването. Емоционалното хармонизиране и постигането на психично благополучие винаги се случва в полето на смисъла. Хората са обречени да бъдат социални същества и по тази причина ­ смислопораждащи същества. Ние консумираме смисъла и произвеждаме смисъл.

­ И търсим.

­ И търсим смисъл. От тази гледна точка участието в процес на смислопораждане е базисно условие за индивидуално благополучие. Това е друг начин да кажем, че основна причина за страданието е отказът да участваш в този свят, като произвеждаш смисъл, отказът да си включен в социалните процеси, който е характерен за провалени групи, съставени от отчуждени, самотни и в крайна сметка обречени индивиди. Това социално страдание е широко разпространено в България, както показва високият ръст на разрушителни и себеразрушителни поведения: зависимости от вещества, насилие и грубиянство в училище, депресивни състояния и пр. Тоест ние боледуваме сериозно на нивото на базисните социални връзки. На връзките в двойката, в семейството, на връзките между индивидите на работното място и т.н. Това е територия, в която няма политика. Институциите системно отказват да се ангажирт с последователна и информирана политика за психично здраве. В България никой няма интерес от грижата за здравето освен самия индивид. Има обаче огромни интереси, свързани с болестта ­ бизнесът печели добре от страданието и лекарствата, които го правят поносимо, но превенцията на болестта, която по дефиниция е публичен интерес, е напълно занемарена. Във всяка европейска страна ­ ето една ключова разлика ­ има огромна инвестиция в здравето на хората.

­ И това не е само защото са по-хуманни, а защото държавата и обществото имат полза от теб, ако си здрав.

­ Естествено, всички имат полза от това. Както каза един познат: “Ние реагираме при изгаряне III и IV степен”. По-ранните фази на страданието и на провала просто отказваме да забележим.

­ В цялата тази мрачна и правдива картина достойният човек днес в България каква реакция би могъл да произведе?

­ Зависи какво разбирате под достоен човек. Имате предвид активно достойния човек, нали?

­ Да, човекът, който е оцелял и има по-висок хоризонт на стремежи, не застрашеният от...

­ ...от умиране от глад и мъчителна бедност, това е напълно постижимо за активни хора. Този въпрос е изследван и най-популярният отговор е да правиш добри неща за близкото си обкръжение. Да се опиташ да опитомиш някаква част от този недружелюбен свят и да се погрижиш за тези, които са важни за теб.

­ Това пак е грижа за твоето...

­ Това е стратегията да си “заградиш селце”, в което да се чувстваш относително комфортно. Кърджалиите вилнеят в околностите, но в твоето село все още не са дошли. Друга стратегия е да си вършиш добре работата, да се посветиш на професионалните си задължения ­ в много от случаите е възможно да се постигнат значителни приноси. Трета стратегия, която не е лесна обаче, е да намериш достойна организация или общност, нещо по-голямо, към което да се присъединиш, да си принадлежен. Аз например избрах да се присъединя към Нов български университет ­ сравнително млада и жизнена организация, която има добро лидерство, поставя си достойни и амбициозни цели и отчасти ги постига, в която постепенно се изгражда либерална академична общност. И разбира се, остава възможността за активно гражданско действие, която е най-непопулярна, която е на практика тежко маргинализирана. Защото реши ли някой да се ангажира с промяна в общността, околните започват да го гледат странно, може би добронамерено, може би със снизхождение, но се оттеглят в удобната позиция на наблюдатели и чакат да видят кога и как точно ще се провали. Защо е така ­ е вече друг разговор. Откъде е този недоимък на градивна социална енергия, тази невъзможност да инвестираме, да похарчим себе си в името на кауза... Тази невъзможност е факт, за съжаление, и мисля, че това е, което ни препъва. Все ми се струва, че някаква част от следващите поколения вероятно ще бъде по-здрава в това отношение.

­ И какво забелязвате у тия поколения?

­ На пръв поглед са по-невежи, отколкото бяхме ние, много от тях работят и нямат време да четат. Но са с доста по-голям житейски опит и доста повече се доверяват на моралната си интуиция. Тоест те са във връзка със себе си. Не им е било забранявано да се свържат с автентичното си преживяване за добро и зло, както е било забранено на предишните поколения. И когато това нещо бъде опазено, когато не бъде допуснато да бъдат покварени и да станат цинични, да бъдат свлечени в калта тези млади хора, много вероятно е групите, връзките, семействата, бизнесите, опитностите, които те изграждат, да бъдат по-здрави и жизнени. Поколението, което в момента държи властта, е най-поквареното. Хората между 50 и 60, поколението на комсомолците, което заграби икономическата и политическа власт в страната в годините на прехода. Това поколение е продукт на късния комунизъм, биографично то е формирано в среда на разгулна тоталитарна власт - не бруталния тоталитаризъм на 50-те, който фанатично следва един извратен морал, а циничния, аморален тоталитаризъм на късния Живков ­ време на пропагандни лъжи за хората и разврат и всепозволеност за елита, които след това заразиха цялото общество на прехода и се превърнаха в социална и културна норма. Вземете когото поискате - Румен Овчаров, Доган, Костов, Първанов, Бойко Борисов, цялата клика на властта и нейните лакеи. Това е провалено поколение, социализирано в провален свят, който отчаяно мимикрира и имитира промяна. Както последните 15­20 години са доминирани от морала на 70-те и на 80-те, когато са се социализирали настоящите управници, така следващите години ще бъдат доминирани от морала, който е социализиран в тези 15 години, което означава, че идва епохата на мутрите и на чалга поколението. То се вижда с просто око, нали?

­ Само на тях?

­ Слава Богу, не. Междувременно се появи поколение, което е ходило по света, израснало е с интернет и т.н. и след 15-20 години (ако сме живи, разбира се, ако не се затрием изцяло), то ще започва да внася различна норма. Когато тези хора станат на по 40-50 години и стигнат до позицията на социална власт, те ще получат шанс да формират различен свят. Въпросът е да оцелеят дотогава, в това е надеждата. Тя не е голяма надежда, но не е изключена.

­ Тоест струва ли си да вярваме, че е възможен добър и смислен живот за децата ни тук?

­ Разбира се, че си струва, но децата трябва да изберат къде да живеят, те трябва да бъдат хора, които са подготвени да живеят навсякъде. Подготвяйки децата си, ние подготвяме живота тук. Това не са две различни неща. Задавайки по този начин въпроса, вие се издавате, че също мислите социалния свят като нещо външно спрямо хората.

­ Да, определено мисля мутрите, чалга културата не съвсем като нещо, над което нямам и няма да имам грам влияние.

­ Социалният свят тук не е нищо друго освен онова, на което ние учим децата си. Нали досега това обяснявам, че светът в момента е такъв, защото на това партията и комсомола са научили поколението, което е на власт в момента.

­ Не, не, какво значи това? Ние и нашите приятели не сме научени на това и по никакъв начин...

­ Разбира се, че сме научени на това, ние всички сме научени на това да търпим властта на негодници, научени сме на това да се оплакваме и да мрънкаме, научени сме да се жалваме, да обясняваме, че нещата не зависят от нас, че справеливостта е непостижима, че светът е скапано и опасно място и пр. робски мъдрости, естествено, че сме научени тъкмо на това! Целенасочено и планомерно човеконенавистният режим на комунизма е подготвял своите поданици, своите жертви, които да го увековечат дори отвъд смъртта му. Подготвял е хора зависими, отчаяни, озлобени и цинични, подготвял е морални дебили, които да се възхищават от насилието и да му се покоряват с наслада. Кой, мислите, е подготвил онези, които днес гласуват за Първанов, Доган и Бойко Борисов? Въпросът е дали ще научим нашите деца на същото. Ние сме научени да сме жертви по начина, по който насилниците са научени да са насилници. И това е играта, която се играе днес в България.

­ А човекът, който е научен да бъде жертва, може ли да научи детето си да не бъде нито жертва, нито насилник?

­ Това е съдбоносният въпрос и мисля, че голяма част от хората на някакво ниво си дават сметка, че нямат опит, на който да се опрат. Че ако никога не си бил гражданин, не можеш да научиш детето си да е гражданин. Затова обаче много разумно го изпращат в Америка и в други свободни страни, защото истината е, че хората искат по-добър и достоен живот за децата си. И затова децата ще се отнесат много по-сериозно и ще вземат много по-присърце тези граждански, либерални, демократични ценности, в които нашето поколение лицемерно се кълне, докато си върти далаверите. Това ще се случи неизбежно по силата на еволюционни процеси. Синът на мои познати учи в един от американските колежи, там им дали задача да разпознаят една несправедливост в семейството и една несправедливост в общността, след което да напишат писмо по въпроса и да го изпратят в съответната институция. Тоест съвсем целенасочено те възпитават да бъдеш активен гражданин, това просто е част от “здравия разум” на богатия свободен свят, докато прехваленото българско образование целенасочено те възпитава да бъдеш оцеляващ конформист-тарикат. Както показват всички изследвания, конформистите тарикати живеят бедно и нещастно, докато активните граждани живеят богато и щастливо. В крайна сметка здравите общности просперират, а болните отмират ­ въпросът е какви избираме да сме ние?

пафката написа:Не разбрах какво си сгафил. Може би това, че мислиш?

Това много ми хареса. Не че съм от мислещите, ама то си е нарицателно "сгафил" за всеки дето със собсвения си акъл се показва. Признавам те, и този път улучи

Цитат:

Защото реши ли някой да се ангажира с промяна в общността, околните започват да го гледат странно, може би добронамерено, може би със снизхождение, но се оттеглят в удобната позиция на наблюдатели и чакат да видят кога и как точно ще се провали.

И това е вярно - чакането, а има и продължение - преченето. "Кои са те , а бе знаем ги"
Вярвам в доброто човешко начало и сигурен съм, има изход в бъдещето, а без водачи не става. От друга страна, понякга си мисля, горко й на страна с герои - Ботев гръмнат, Левски обесен, Стамболов съсечен...........Костов охулен /така си мислех да доскоро/

Yani написа:
П.П. Свободен, ако влизаш в другия форум, моля те виж какво се е случило. Бях отстранен до 17.01.08, после върнат, сега пък отстранен до 19.01. !?. Нещо съм сгафил ли ?

Мога да ти помогна с това:
http://www.democrati.org/f/viewtopic.php?f=6&t=4804&st=0&sk=t&sd=a&start=420

Яни, не мисля, че си прав за водачите. Имаше навремето бях чел за някакво излседване, не помня точно. За маймуните на 2 отделни острова. На единият остров научили маймуните да мият плодовете си преди да ги ядат.
След известно време, на съседният остров маймуните започнали и те да правят същото, но без някой да ги е учил, и без да са имали контакт с другите.
Трябва в обществото да има критична маса граждани, достатъчно осъзнати морално и политически. Именно те ще бъдат водачи. Не може, и не трябва да се появяват отделни лидери, защото те не обединяват около себе си цялото общество, а само определени груши от него. Което няма нищо лошо, само по себе си, в една нормална държава. Но тук цялото общество е нужно да се осъзнае и да вземе съдбата си в ръце, а не да чака да бъде представлявано, повечето време некадърно и тенденциозно, от някакви мними народно водачи.

СВОБОДЕН написа:

Yani написа:
П.П. Свободен, ако влизаш в другия форум, моля те виж какво се е случило. Бях отстранен до 17.01.08, после върнат, сега пък отстранен до 19.01. !?. Нещо съм сгафил ли ?

Мога да ти помогна с това:
http://www.democrati.org/f/viewtopic.php?f=6&t=4804&st=0&sk=t&sd=a&start=420

Пуснах питане до админите, каква е причината. Мима също не е разбрала защо. Ще чакам ангел дасе включи, за да отговори.

Съгласен съм с теб, но така или иначе лидерите същетвуват и играят важна роля. Не съм специалист, за да опонирам професионално, но не съм убеден, че без тях ще минем. Лично, никога не искам да следвам лидери, а каузата, която те формлират и отстояват. Мисля си дори, че "критината маса" е налице., липсва нещо друго .......

СВОБОДЕН написа:

Yani написа:
П.П. Свободен, ако влизаш в другия форум, моля те виж какво се е случило. Бях отстранен до 17.01.08, после върнат, сега пък отстранен до 19.01. !?. Нещо съм сгафил ли ?

Мога да ти помогна с това:
http://www.democrati.org/f/viewtopic.php?f=6&t=4804&st=0&sk=t&sd=a&start=420

Точно на "това", при опит да влезна се изписва - отстранен до 19.01., но както и да е., ще се оправям някакси.

Yani написа:Съгласен съм с теб, но така или иначе лидерите същетвуват и играят важна роля. Не съм специалист, за да опонирам професионално, но не съм убеден, че без тях ще минем. Лично, никога не искам да следвам лидери, а каузата, която те формлират и отстояват. Мисля си дори, че "критината маса" е налице., липсва нещо друго .......

Може би наистина е налице, но това, което и липсва не е лидер, защото тя ще откаже да го следва. Мисля, че и липсва място за изява, за това говоря по- скоро за гражданско сдружение, където всеки има равни права. Лидерите в нашата реалност по- скоро разединяват отколкото да сплотяват. А тази критична маса има нужда да бъде сплотена за да дефинира целите си и методите, скоито може да ги постигне. С две думи, още и липсва идентичност.
ДСБ имаше възможност да стане такава трибуна, но не се получи. Може би още има шанс, но аз все си мисля, че трябва да се мине на надполитическо ниво, което за една партия е невъзможно. Нейната цел е да се бори за политическата власт.

Пафка, много ми допада, това което искаш. Още малко и ще намерим пътя до "трибуната". Всъщност форума нещо подобно, а хора като Здравка, Мима,Кремона ..и др. остават нечути. Разговорът с НР е като с глухи. Какво означава "над политическо" ? С какво право те /НР/ ще отмъкнат усилията ни, вярата ни, енергията ни, ще я натъчат в джобовете си и с "чужда пита, помен ще правят"/ в личен интерес. Това са пладнешки обирджий - те източват, изсмукват, обезкървяват и умъртвяват "критичната маса". както я наричаш.

Нищо лошо, да тръгнем по линията на гр. сдружения на икономическа основа.Може и паралелно да се работи. Няма ограничение в едно гр. сдружение да участват граждани с различни политически нагласи. Ако то набере скорост, влияние - може самО да издига кандидатури. - има много поддръжници при гласуване.
Все ми се струва, че можем да предизвикаме дискусия в нац. мащаб на три нива. Имаме някакво виждане, ще го обсъдим и решим на предстоящата среща.

Yani написа:Съгласен съм с теб, но така или иначе лидерите същетвуват и играят важна роля. Не съм специалист, за да опонирам професионално, но не съм убеден, че без тях ще минем. Лично, никога не искам да следвам лидери, а каузата, която те формлират и отстояват. Мисля си дори, че "критината маса" е налице., липсва нещо друго .......

Така е. Лидер може да бъде само човек, който на първо място има какво да лидерства. Нашето място, по стремления е да се опитаме да опредилим какво има да се лидерства и да създадем общност на такива, които има да бъдат лидерствани. а лидерът, както каза Св.Иван Рилски е такъв, който иска да служи на общото благо.

Яни,
надпартийно започва от това да не се занимаваме с проблеми на "умрели хиени" (Ъпсурт). Шефът ми обичаше да казва: дал съм. С което искаше да каже: не искам повече нищо от вас, не искайте и вие от мен.
Като индивид смятам да продължавам да се занимавам с ДСБ, но не смятам да се занимавам с обществена дейност за ДСБ. Най- малкото защото нямам никакво намерение да ставам политик. Затова говоря за гражданско движение, а Боабаб правилно дефинира това, че трябва да се създаде (обособи, организира) какво да се лидерства.
А колкото до евентуално издигане на кандидатури, би могло да стане, когато в БГ има мажоритарна избирателна система.

Сега вече те разбирам по - конкретно. На срещата - останалото. Ще взема и закона.

Като говорим за парламентарна демокрация и общество и това, че не можем да направим една свястна партия, ето да вземем ДСБ. Тя възникна с граждански събрания, сдружение Диалог. В инициативния комитет имаше доста ителектуалци и то на водещи позиции у нас. И доста политици с опит. И двете национални ръководства на ДСБ до момента са съставени от интелигентни хора, университетски преподаватели, ителектуалци. Голяма част от членовете и симпатизантие са високообразовани, интелигентни, има доста хора със свободни професии. Има концентрация на много качествено експертено и политическо ниво. Няма друга такава в България. Въобще всички предпоставки за създаване на една нормална, демократична дясна партия. Но не се получава. Получава се всички знаем какво. И според мен виновен е не само Костов. Всеки учавстващ по някакъв начин вътре носи своя част от вината. Политическите партии са отражение на обществото. Те стават такива каквито то ги направи и от каквито партии има потребност. Е щом ДСБ е такава, то какво остава за другите. И за обществото като цяло. Което в никой случай не е гражданско.

Може ли изобщо да се приеме, че интелектуалци и хора на културата могат да създадат или да участват активно в една политическа партия? Няма ли веднага да станат жертва на "политиците по професия"? Явно така се получава.
Майка ми ми разказваше за учредителното събрани и първите срещи на ДСБ като партия. Каза ми, че още от тогава е било по-скоро нещо като клуб на интелектуалжи (поне в моя район), които по-скоро са търсели утеха в общуването един с друг, отколкото да са търсели политическо представителство. Прекалено размитите представи за политиката са голяма пречка за съществуването на нормални партии. За тези членове, които говоря, явно политиката се изразявала в плюене на доскорошни събратя и окултиране на лидера, като единствена институция (в техните представи), способна да им натрие носа. Което само по себе си е абсурдно, защото няма нищо градивно. И ето отново се връщам на темата за лидерите, които разединяват вместо да обединяват. Е добре, Костов е обединил в даден момент хора, които иначе не биха се обединили, но на основа омраза към другите- пореден абсурд за една политическа партия. На такава основа се създават само националистическите и комунистическите партии. И нищо чудно, че в един момент ДСБ прибягна до методи използвани именно от такива партии.

СВОБОДЕН написа:. И според мен виновен е не само Костов. Всеки учавстващ по някакъв начин вътре носи своя част от вината. .

Уважавам твоето мнение, но не го споделям. Ако не те "познавах", щях да кажа - комунистическо мислене. Да, Костов не е виновен. Той е отговорен. Пръв в правата, пръв в отговорността. Ако партията спечели, нему възлагат съставянето на кабинет. Ако загуби или продълава срива й в общественото пространство - той си подава оставката. Съвсем друг е въпроса дали ще му бъде приета. Как така, "всеки носи вина" ? Ами ако мнозина или само един не е виновен - защо го/ги потапяш в чужда отговорност ? /това е комунизъм/
Не се обижай, но твоето освобождаване на Костов от морални, уставни и програмни задължения в пълния им обем пречи: А. На ДСБ и Б., на него.Двамата ставате много, а трима - тълпа.
Ето какво мисля: Иван Костов доказа, че може да бъде политически и държавен мъж. Иван Костов е /внимавай сега/ или водачът ""на наш,та партия"" /знаеш коя/ приела курс на трансформация на политическата си власт в икономическа и /внимавай пак/ рефомирането и в социалдемократическа. Аргументи: Приватизация по балкански, режим на политическа имитация /задържане на развитието на ДСБ./, до окончателното реформиране на БСП. Това, ако си спомняш, е заявената от БКП програма - социализъм с човешко лице. Или /пак внимавай/ пълна, човешка неспособност да бъде лидер,водач на политическа партия. Аргументи: Ако бе способен да вижда и чува, да се вслушва в гласовете на хората /не моя/ не и се стигнало до тук.
Хайде, да не споменавате името МУ напразно г-н Петров. Виновен е и то много за повдивското ДСБ. Кажи какво предлагаш от тук насетне ? в качеството си на добронамерен и съвестен човек - искрено го заявявам.

пафката написа:Е добре, Костов е обединил в даден момент хора, които иначе не биха се обединили, но на основа омраза към другите- пореден абсурд за една политическа партия.

Аз съм бил един от тези скандирали Костов, Костов. И вярно е, че тогава заявката той да бъде начело на новата патия обедини много хора. Но не беше на основа на омразата към другите. Ако става въпрос за олигархията и нейния политически изразител тройната коалиция, то не ги мразя в този смисъл. Просто желаех те да бъдат отстранени от управлението. Всъщност тогава коалицията беше само НДСВ и ДСПС, БСП беше зад кулисите. Но за омраза каквато генерират в Атака и пр. не може да става и дума. А, че няма да стане както го мислим се видя, когато Костов в едно интервю каза, че НДСВ щяло да бъде младши партньор в управленето и после искаше да прави експертно правителство. Това още преди изборите 2005г.

Yani написа:Хайде, да не споменавате името МУ напразно г-н Петров. Виновен е и то много за повдивското ДСБ. Кажи какво предлагаш от тук насетне ? в качеството си на добронамерен и съвестен човек - искрено го заявявам.

Както казах, аз съм отговорен само за това, че тогово съм скандирал името МУ. И не толкова скандирането, а това че съм го правил без да се замислям над послествията. И предполагам, че повечето тогава са правили като мен. Разбира се НЕГОВАТА отговорност е най голяма. И за болката ти Гърневски и за много други неща. Но това е минало. Па важно е какъв е отговорът на твоя въпрос, какво да се направи? Ами за съжаление ще приная, не знам. Преди си мислех, че зная и мога да се ориентирам в политиката. Сега за пръв път не зная. Какво? Да разкритикувам Костов и НР на събрание. Старите костовисти/абсурден и лишен от съдържание термин/ ще ме линчуват и няма да ми дадат да говоря. И не виждам полза. Да напусна публично партията както някои други направиха и го огласиха във форума също е безсмислено. Никой не го е еня. Така че, сега нищо не може да се направи. Но имам някакво политическо предчувствие кога ще може. Трябва да се случи нещо. Следващите парламентарни избори. Те ще са нещо като вододел в развитието на страната. Тогава ще се види нагледно кой къде е. Ще се демаскират. И ще бъдат отправна точка за развите напред. Разбира се кой как ще гласува тогава сам ще си реши. И аз не знам към днешна дата. Тези избори най вероятно ще бъдат през 2009г. До тогава ни остават само споровете и диалогът в такива форуми. Ако мога да дам някакъв съвет, той е да се изчака да минат изборите. Парламентарните. Разбира се ако решите да се срещате някъде, ти или другите пишете едно ЛС. Тук във форума. Или другият. Ако мога ще дойда.

Свободен,
Аз говорех за един тип омраза към старите партнъори от СДС. Не съм казвал ,че ти непременно си бил част от ДСБ заради нея. Може би наистина омраза е силна дума, но да кажем силна неприязън към хора, с които до вчера си бил заедно. И не говоря само за високите етажи и апарата, а за обикновените членове. Защото на събранията до ден днешен продължават да се дъвчат стари интриги на дребно ниво, кой какъв бил, какво бил казал тогава навремето. За политика не се говори. Абсурдът е там, че самите членове или симпатизанти на СДС, не са виновни, много от тях са обидени и от Костов и от "костовистите" (определението наистина е безумно).
Това ,което имам предвид е, че на такава основа да градиш нещо конструктивно е невъзможно. Не може главната ти цел да е унижаването на друга партия и нейните членове, и то партия, която 1. не управлява, 2. е твой довчерашен партнъор. Виждаш какво отношение има, например хайспирит- деструктивно. Заради такива елементи ни наричат малка злобна партия, а не заради работата в парламента, примерно.

Па важно е какъв е отговорът на твоя въпрос, какво да се направи? Ами за съжаление ще приная, не знам. Преди си мислех, че зная и мога да се ориентирам в политиката. Сега за пръв път не зная

.
Ето това според мен е хубаво и дори полезно. Това означава започване на чисто. Без комплекси. Защото никой не знае, и никой не трябва да си мисли, че знае, това само може да замъгли трезвата преценка. Хубавото е,че осъзнаваме едно друго нещо, което преди може би се е подценявало: нуждата от полагането на много труд, и индивидуално ангажиране на всички полезни елементи (кой с каквото и колкото може, разбира се).